До участие във фестивала като автори се допускат български и чуждестранни граждани. Екипът, работил по създаването на филма, може да включва неограничен брой членове, но като автори на филма могат да бъдат регистрирани до 4 (четири) творби, участвали в създаването му, независимо от конкретната позиция, на която са участвали в създаването му.

Форматът на видеоклипа трябва да е mp4 с размер до 1024 Мb.

Представените на фестивала филми следва да бъдат заснети само с мобилен телефон или друго мобилно устройство с вградена камера. Филмите трябва да бъдат предварително монтирани. По преценка на участника за създаване на окончателната версия на филма могат да се използват висококачествени визуални и звукови ефекти, музика, надписи и др. Времетраенето на филмите може да бъде до 5 минути.

Няма ограничение при тематиката, жанра и вида кино (игрално, документално, анимационно и научно-популярно) на регистрираните за участие във филми.

Чуждоезиковите филми трябва да бъдат снабдени с анотация на български език.

Отговорността за спазването на авторските права върху използваните във филмовите материали (литературен текст, музика, изобразителен материал и др.) носят авторите на конкурсната работа. При претенции към използваните продукти от трети лица всички разходи и задължения се поемат от авторите на представения конкурсен филм.

Всеки автор или екип от автори може да се регистрира за участие във фестивала до 3 (три) филма.

Материалите, приети за участие, могат да бъдат използвани за популяризиране на фестивала, образователни нужди и други нетърговски цели. В случаи на използване за комерсиални цели се съгласува с автор или екип от автори.

Филмите, изпратени на фестивала, не се рецензират и не се връщат.

Филмите трябва да НЕ:

 „Кино в длан“ е първият фестивал в България специално предназначен за филми, заснети с мобилни телефони. Той е обърнат към младите, независими филмови творци, готови да експериментират с модерните технологии. Първото издание на фестивала беше обявено през 2015 година в навечерието на 160-та годишнината от основаването на читалище „Добри Войников – 1956“ и на 90-ата годишнината от началото на организираното кинолюбителско движение в град Шумен.

 Фестивалът се организира от читалище „Добри Войников – 1956“ и киноклуб „Мадарски конник”, с подкрепата на Община Шумен, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и се провежда под патронажа на Министерството на културата и Министерство на образованието. Медиен партньор на всичките издания досега е ТВ Шумен. От второто издание до днес НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ също връчва своя награда.

 Сред партньорите на фестивала през годините са Съюзът на народните читалища, „Телепол“ АД, Теленор България, Уникредит Булбанк, университетът УниБИТ. продуцентска фирма „Аудиовидео Орфей”,  Медийни партньори в различни периоди са били съшо БНТ, Радио Бинар при БНР и др.

 Целта на фестивала е да стимулира създаването на оригинални късометражни филми със средствата на максимално достъпна технология – мобилния телефон, който всеки носи в джоба си. По този начин на преден план излиза идеята, въображението, творческият импулс на авторите и се избягват сложните финансови и организационни препятствия на професионалното кино.

 Фестивалът се провежда изцяло в интернет, като за неговото осъществяване е създаден специален сайт: https://www.mkino.org/. На него се обявяват условията за участие и се заявяват заснетите филми, които след това могат да бъдат гледани там.  За популяризирането на конкурса има и Фейсбук страница, където могат да пишат не само участниците, но и всички регистрирани потребители.

 Без да изпадаме в прекомерна еуфория пред мобилния телефон, не може да отречем, че той е медията на нашето време. При това с нея можеш да се изразяваш в различни изкуства – с помощта на телефона можеш да рисуваш, да пишеш стихове, да правиш снимки и да снимаш филми. Можеш за секунди да го извадиш от джоба и да заснемеш уникално събитие или природно явление. Никога преди в историята на технологиите това не е било възможно. Доскоро естетиката и изразните средства на киното, заснето с мобилен телефон, все още не бяха особено разработени. В първите издания на нашия фестивал това създаваше приблизително еднакви условия и за любители, и за професионалисти.

 Днес обаче не е така. Все повече професионални филмови творци превръщат мобилния телефон в свое изразно средство. В няколко поредни издания големите награди на „Кино в длан“ спечели анимационният режисьор и художник Димитър Димитров – Анимитър, който е един от пионерите в използване на мобилния телефон за създаване на филми. Миналата година в Шумен специален уъркшоп проведе операторът, режисьор и продуцент Димитър Гочев, заснел първия български пълнометражен игрален филм, реализиран с мобилен телефон и прожектиран в кината и гледан от над 120 хиляди зрители. Тази година „Оскар“ за най-добър филм спечели американският режисьор Шон Бейкър, чийто пробив в голямото кино „Портокали“ също е заснет с мобилен телефон.   

 Нашето жури се стремим да не натоварва филмите, които пристигат всяка година, със свръхочаквания. Дори и най-малкият, непохватен и непретенциозен филм може да бъде зареден със силна емоция. Именно способността да вълнуват, да предават енергия и чувства е главният критерий, който определя решенията на журито. Едва на второ място идва професионалното майсторство, техническото и художествено владеене на филмовия език.

 В първото издание на фестивала бяха изпратени над 120 филма и бяха връчени 14 награди. 

Преобладаващата възраст на участниците във фестивала беше между 13 до 28 години, като повечето филми бяха създадени от творчески екипи от по няколко човека и по този начин общият брой на участниците надхвърли цифрата 500. Днес те вече са сигурно десет пъти повече като границата между най-възрастния и най-младия участник варира между 7 и 70 години.   

 Заслужава да се отбележи, че фестивалната програма е послужила за реализацията на важни социални инициативи. Въобще, социалната ангажираност е важен елемент от политиката на нашия фестивал.

 През годините специален акцент сме поставяли върху теми, свързани с децата и младите хора, като специално са били отличавани добрите постижения на най-младите автори. Винаги се стремим да обръщаме внимание на филми, които представят спортни теми и истории, развиващи се сред природата.

 Важна инициатива, осъществена на второто издание на фестивала, беше  подкрепена от една от най-големите български банки, която отличи трите най-добри филма на млади автори, работили по темата за финансовата грамотност, предприемчивост  и разумното използване на парите. Самото наименование „Пари в умна длан“ говори достатъчно за смисъла на този приз. Целта беше да се поощрят младите хора в нашата страна, които намират смисъл да останат в България и които гледат на парите не като самоцел, а като средство за постигане на по-високи цели – не само в името на някаква краткотрайна материална полза, но и способстват за развитието на отделния човек и на обществото като цяло.

 По време на епидемията от КОВИД-19 фестивалът не само не престана да съществува, но обяви нова рубрика „Живот в карантина“, която предизвика голям интерес и стана причина за създаването на оригинални филми, интерпретиращи една от най-големите глобални кризи, пред които се е изправяло човечеството.

 В рамките на две издания част от “Кино в длан” беше конкурсът на Унгарския културен институт (вече накратко Институт Лист София) „Дигитална поезия с Новател“. С клип, отговарящ на изискванията на конкурса за дигитална поезия, можеше да се участва и в състезанието за наградите на „Кино в длан“.

За 10 години фестивалът е създал уникален филмов архив с близо 1000 заглавия, които освен художествените си качества и емоционалната стойност за своите създатели притежават незаменима документална ценност. В тях са запечатани мигове от живота на авторите, но и на нашата страна, присъстват теми и сюжети, които често остават далеч от камерите на професионалните филмови творци и националните телевизии.  

Всяка година за участие в „Кино в длан“ се получават оригинални авторски филми с вълнуващи социални послания. Участниците се интересуват от тази проблематика и разказват интересни истории. През 2016 година беше представен филмът „Аз не съм моят инвалиден стол“ на Магдалена Петрова, в който една млада жена, която играе тенис в инвалидна количка, разказва за себе си. Тя не е приела съдбата си на човек в неравностойно положение като обреченост, а се състезава, бори се за победата на само на тенис корта, но и въобще за признанието на обществото. През 2017 в разгара на скандалите за къщи за гости беше отличен документалният филм „На гости на баба Ивана“ на Надя Пеовска. Главен герой в него е една възрастна жена от родопско село, която без специална организация и големи инвестиции посреща посетителите в своята стара къща и им разказва за живота и бита в обезлюденото вече село. През 2018 година сред отличените беше филмът на една видинска тийнейджърка Цветелина Лозанова „Северозабравени“. Той разказва за дарителските акции на видинските ученици, които събират дарения и разнасят коледни пакети с храни и подаръци на самотни възрастни хора от селата в Северозападна България. Тези филми ясно показват, че в нашето общество не са изчезнали солидарността и чувството за съпричастност към болката и бедността.  

„Кино в длан“ е дало начален тласък за реализация в областта на киното на редица млади хора, запалени от филмовото творчество, които днес правят първи стъпки като изградени професионалисти: ще споменем имената на режисьорката Теодора-Косара Попова (номинирана за студентски „Оскар“, днес асистент в НАТФИЗ), сценаристката Павла Котова (съавтор на Стефан Командарев в предстоящия му филм „Блокова вселена“ и част от сценарния екип на сериали „Майките“), Стефан Войводов (преподавател в НБУ, победител в категория „Анимация“ за Наградата за Полет в Изкуството на Фондация „Стоян Камбарев“ за 2025 г.), Антон Жеков (ръководител на анимационни работилници на Световния фестивал на анимационния филм).